реклама
В онзи ден се разхождах край водата съвсем спокойно. Наоколо цареше тишина; само лек ветрец набръчкваше повърхността.
Държах телефона си в ръка без всякаква цел. Просто се наслаждавах на отраженията, на променящата се светлина, на спокойствието на пейзажа. Нищо не предвещаваше това, което щеше да се случи.
По навик започнах да снимам. Искаше ми се да запазя тази умиротворена атмосфера. И изведнъж… нещо се размърда под водата. 😯
Първо помислих, че е сянка, игра на светлината или може би риба. Но онова, което се движеше точно под повърхността, не приличаше на нито едно същество, което познавам. Беше дълго, тъмно, гладко… и се плъзгаше бавно, почти грациозно, напълно безшумно. 😯
Онемях на място. Ръцете ми трепереха. Това, което виждах, не беше обикновено.
Съществото изглеждаше живо, но не беше делфин и не приличаше на никое морско животно, което познавам. Имаше перки — да, но формата им бе странна, почти нереална. Не можех да откъсна поглед. Продължавах да снимам, едновременно омагьосана и уплашена.
Съществото се показа за секунда още веднъж — и пак се потопи в дълбокото, оставяйки след себе си идеално спокойна вода. Нямаше плясък, нямаше звук.
Само странното усещане, че съм била свидетел на нещо необяснимо.
Оттогава често се връщам мислено към тази сцена. Преглеждам видеото отново и отново, надявайки се да уловя някаква следа, подробност, която може би съм пропуснала. Беше ли непознато същество?
Или просто се сблъсках с тайна, която морето ревниво пази?
Казват, че над 90 % от океаните остават неизследвани. Може би в онзи ден надникнах в една от тези загадъчни дълбини. И този образ не излиза от съзнанието ми и до днес.
Публикувано от Редакция „Кълвача Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
