Съпругът ми ме напусна заради по-млада жена, но сега ме моли да му позволя да прекара с мен последните дни от живота си


Преди няколко години преживях тежка раздяла. Не, никой не е починал, просто съпругът ми ме напусна. Знам, че подобни ситуации се случават доста често, но не съм си представяла, че и аз ще мина по този път.С Марин бяхме перфектната двойка. Запознахме се на парти, организирано от общи приятели. И двамата се харесахме от пръв поглед и няколко месеца по-късно сключихме брак. Година след сватбата започнах работа като педиатър в детската болница и днес съм завеждащ отделение, а съпругът ми си отвори малък автосервиз. Съвместният ни живот вървеше добре. Разбирахме се, подкрепяхме и винаги взимахме заедно важните решения.

 

Днес ми става смешно, когато си припомня как дълго време спестявахме пари за мебели, а после съвсем спонтанно решихме да отидем на море. Никога не си си лягах, колкото и да бях уморена от тежкия работен ден, ако Марин не се е прибрал. Очаквах любимия си съпруг с топла вечеря и чаша аператив. Изминаха много години. Седмица преди да навърша 47, животът ми се преобърна. Той си отиде. На нощното шкафче открих объркано писмо, в което мъжът ми ме молеше да му простя, че се е влюбил в друга жена. Любовницата му се оказа на 27 години, модерна и красива хитруша. Не я познавах лично, но от колегите дочувах различни неща.

 

Периодично получавах новини: видели ги в търговския център. Тя била толкова хубава, че всички мъже се обръщали след нея. После се понесе слух, че Марин й купил нова кола. Много трудно преживях раздялата ни. Вкопчих се в работата си и така оцелях. Пред приятелите си се преструвах на щастлива, а у дома ридаех от болка и самота. Понякога, когато се вглеждах в огледалото, от другата страна ме наблюдаваше една уморена и съсипана жена. И ето че преди месец Марин неочаквано се завърна в живота ми. Изглеждаше остарял и отчаян. Призна ми, че е болен и не му остава дълго да живее. Разкаян ме помоли да му позволя да прекара последните си дни с мен. Толкова ми е мъчно за него. Сърцето ми плаче от мъка, но не знам дали ако изпълня молбата му, няма да сгреша отново.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *