Съпругът ми ме напусна заради по-млада жена, но сега ме моли да му позволя да прекара с мен последните дни от живота си
Преди няколко години преживях тежка раздяла. Не, никой не е починал, просто съпругът ми ме напусна. Знам, че подобни ситуации се случават доста често, но не съм си представяла, че и аз ще мина по този път.С Марин бяхме перфектната двойка. Запознахме се на парти, организирано от общи приятели. И двамата се харесахме от пръв поглед и няколко месеца по-късно сключихме брак. Година след сватбата започнах работа като педиатър в детската болница и днес съм завеждащ отделение, а съпругът ми си отвори малък автосервиз. Съвместният ни живот вървеше добре. Разбирахме се, подкрепяхме и винаги взимахме заедно важните решения.
Днес ми става смешно, когато си припомня как дълго време спестявахме пари за мебели, а после съвсем спонтанно решихме да отидем на море. Никога не си си лягах, колкото и да бях уморена от тежкия работен ден, ако Марин не се е прибрал. Очаквах любимия си съпруг с топла вечеря и чаша аператив. Изминаха много години. Седмица преди да навърша 47, животът ми се преобърна. Той си отиде. На нощното шкафче открих объркано писмо, в което мъжът ми ме молеше да му простя, че се е влюбил в друга жена. Любовницата му се оказа на 27 години, модерна и красива хитруша. Не я познавах лично, но от колегите дочувах различни неща.
Периодично получавах новини: видели ги в търговския център. Тя била толкова хубава, че всички мъже се обръщали след нея. После се понесе слух, че Марин й купил нова кола. Много трудно преживях раздялата ни. Вкопчих се в работата си и така оцелях. Пред приятелите си се преструвах на щастлива, а у дома ридаех от болка и самота. Понякога, когато се вглеждах в огледалото, от другата страна ме наблюдаваше една уморена и съсипана жена. И ето че преди месец Марин неочаквано се завърна в живота ми. Изглеждаше остарял и отчаян. Призна ми, че е болен и не му остава дълго да живее. Разкаян ме помоли да му позволя да прекара последните си дни с мен. Толкова ми е мъчно за него. Сърцето ми плаче от мъка, но не знам дали ако изпълня молбата му, няма да сгреша отново.
