Мъката на една жена на 38: Той пропи целия ни съвместен живот, как да го обичам

Моят съпруг е алкохолик. От години го търпя, боря се с порока му, старая се да му помагам, но повече нямам сили. Иска ми се да крещя, но знам, че това няма да помогне на никой. Двамата сме женени от 18 години. И ние, както повечето влюбени, си имаме трогателна история – как се запознахме и се влюбихме, колко обикаляхме от квартира на квартира с дете на ръце… Стоян беше много красив, висок, строен, а жените го заглеждаха с възхищение. И аз, глупачката, си рекох: „Ето за този мъж ще се омъжа!“ Тогава не обърнах внимание, че е прекалено привързан към приятелите си. Обичаше да бъде в тяхната компания – първо на бира след работа, после минаваха на нещо по-силно. Стоян работеше като бригадир и работата му беше тежка. Започна да се прибра пиян след полунощ, но аз си мълчах, въпреки че виждах в какво се превръща.

 

На сутринта вместо кафе, пиеше голяма чаша бира. Веднъж не се стърпях и му отправих упреци за безспирното му пиене, но той дори не осъзнаваше, че злоупотребява и твърдо отричаше да е алкохолик. След известно време мъжът ми се разболя и се наложи да напусне работа. Лекарите твърдо му забраниха да пие и един Бог знае какво ми струваше да го убедя, поне две седмици да избягва алкохола. Но успях. Действително от този ден, уплашен от мрачните лекарски прогнози, Стоян не сложи и капка в устата си. Най-накрая въздъхнах с облекчение.

Но както се оказа, това не беше краят на мъките ми. Всичко търпях, дори и факта, че е без работа, а не се сеща поне обяд да приготви. Мързеше го да отиде за хляб, на детето не обръщаше почти никакво внимание. Прибирах се късно от работа – наложи се да работя на две места, за да плащам сметките и кредита за колата, и намирах Стоян легнал на дивана. Вместо да ми помогне след тежкия ден, той започваше с претенциите си. Вечерята не му харесала, грозно съм се обличала, намръщена съм била… Отново всичко му прощавах. Измина една година и си помислих, че вече е време да се съвземе и да започне работа. Едно, второ, трето място – никъде не му харесваше. Накрая сам реши, че ще е най-добре да се върне на старото си работно място, при своите приятели по чашка.

 

И отново се започна… Всяка вечер. Преди няколко дни се прибра толкова пиян, че не можеше да върви и скандалът избухна. Защо хладилникът е празен? Хвана ножа и се приближи към мен. Нищо не ми направи, но аз толкова се уплаших, че не можах да мигна до сутринта. Как ще живея с този човек? Близките ми ме съветват да го напусна: детето ни порасна, мога и сама да се справям с живота без да се налага да търпя алкохолика. След случката с ножа, го помолих да се разделим временно. Жилището на покойната му майка е празно и може да се премести там да живее. Сега от три месеца сме разделени и почти не се срещаме. Веднъж една приятелка ме попита дали още го обичам. След толкова години мъки не останаха никакви чувства в мен към него. За 18 години нямам и един спокоен ден. Той пропи целия ни съвместен живот.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.