Драмата на един син: Изоставиха ме като дете, а сега ми искат пари
Бях на 10 години, когато майка ми роди сестра ми. Моето семейство беше много бедно, затова родителите ми решиха да ме изпратят в интернат. Спомням си как ги умолявах да не ме изоставят, но те отговориха, че е за мое добро, после си тръгнаха, без дори да се обърнат назад. От този ден животът ми се промени драстично. Не беше лесно да оцелея в подобна среда. След всичките трудности и лишения, които преживях в интерната, осъзнах, че мога да разчитам единствено на себе си. Изминаха години. С много труд и упоритост успях да постъпя в университета на държавна издръжка. Късметът не ме изостави и след като завърших висшето си образование, си намерих работа по специалността.
Няколко години по-късно срещнах бъдещата си съпруга. С общи усилия двамата изтеглихме кредит от банката и отворихме собствен бизнес. Днес притежаваме голяма къща и две коли. Преди известно време родителите ми се сетили, че имат син и един ден позвъниха на вратата ми. Не съм ги виждал от онзи страшен миг, когато вратата на интерната се хлопна зад гърба ми. Никой от тях не ме потърси и не се заинтересува от съдбата ми. Сега са възрастни и имат нужда от финансова помощ, затова си спомниха за мен.
Оказа се, че им трябват пари, за да платят обучението на сестра ми – детето, заради което ме изпратиха в интерната. Отказах им и твърдо им заявих да забравят за моето съществуване, но те продължават да настояват. И двамата твърдят, че съм тяхна кръв и плът, а аз мисля, че ако наистина ме обичаха като роден син, никога не биха ме изоставили на произвола на съдбата.
