Продавачка в магазин гони възрастна дама с окъсани дрехи, без да знае, че е известна дизайнерка

„Не е позволено да докосвате дрехите с мръсните си ръце!“ арогантна служителка в магазина се кара на възрастна дама, облечена в дрипи, и я гони от бутика. Час по-късно продавачката съжалява много, когато същата дама се връща в магазина с джипа на собственика.

Enchanté Boutique, известен моден магазин от висок клас, имаше натоварен ден в сърцето на оживения градски площад. Неговите елегантни стъклени врати се отвориха, приканвайки елита на модните ценители на града.

Магазинът беше рай за най-взискателната клиентела в града и Хейли, младата и амбициозна продавачка, нацупи устни, преди да се отправи към щанда.

Тя стоеше зад полирания мраморен плот, а пръстите й с френски маникюр почукваха по повърхността, докато оглеждаше добре облечените клиентки, разглеждащи рокли.

Хейли беше известна с отношението си към клиентите и беше решена да си направи име в света на модата. Тя вярваше, че поддържането на атмосфера на професионализъм и класа е от решаващо значение.

Въпреки това, докато есенното слънце се процеждаше през прозорците от пода до тавана в тази конкретна сутрин, в луксозния бутик влезе прегърбена фигура, загърната в парцаливи дрехи и стиснала износена кафява кожена чанта…

Фино извитите вежди на Хейли потрепнаха невярващо, когато тя погледна по-възрастната жена. Беше виждала доста ексцентрични купувачи, но тази жена изглеждаше съвсем различно. „Неподходящ“ е думата, която хрумна на Хейли.

Разчорленият вид на дамата се сблъска жестоко с величествената атмосфера на бутика. Може би по погрешка е влязла в толкова разкошен магазин. Или беше дошла да иска милостиня?

И все пак Enchanté Boutique не толерираше присъствието на скитници, влизащи в магазина. Това би опетнило репутацията на луксозния аутлет, нали? — учуди се Хейли.

Беше готова на всичко, за да запази престижа на бутика, в който работеше през последните 5 години… и реши, че мястото на по-възрастната дама в дрипи не е тук.

И така, без колебание, Хейли се приближи до жената, обувките й щракаха по мраморния под.

— Извинете, госпожо… Мога ли да ви помогна? Не можете просто да влезете така. — изтърси Хейли с неучтив тон, докато застана пред жената. Хейли предположи, че жената е скитница, дошла за милостиня.

Дамата вдигна очи с крехка усмивка и кимна.

— О, съжалявам, търся нещо хубаво за обличане.

Хейли изсумтя, докато потри носа си с отвращение. Тя не можеше да понесе миризмата на потното тяло на възрастната жена.

— Сериозно? Трябва да вярвам, че сте дошли да пазарувате? Какво търсите?

— Рокля… и шал на цветя.

Хейли огледа жената от главата до петите и едва не се изсмя подигравателно.

— Рокля? За теб?

— Да…и хубав топъл шал…с щампи на цветя. Можете ли да ми помогнете да ги намеря? Ще се радвам на малко помощ!

Хейли погледна надолу към оръфаната кожена чанта, която жената държеше с треперещи пръсти, и се намръщи. Няма начин тази жена да си позволи нещо от този магазин.

Освен това търпението на Хейли се изчерпа, когато се огледа и видя заможни клиенти, които се стичаха към магазина.

Ами ако забележат опърпана възрастна дама в магазина? Какво би причинило това на трудно спечелената репутация на бутика? Това е! Хейли не желаеше повече да търпи по-възрастната жена.

— Съжалявам… но не мисля, че това е правилният магазин за вас. Вероятно трябва да си тръгнете. Страхувам се, че нямаме това, което търсите… — каза Хейли, само да бъде прекъсната от богата жена, която се приближи към нея с рокля.

— Здравей! Мога ли да взема един размер по-малък? — жената попита Хейли и се втренчи странно в по-възрастната жена до Хейли.

Богатата клиентка се намръщи и Хейли ясно разбра, че по-възрастната жена прави атмосферата неудобна за всички купувачи с „досадното“ си присъствие и „мръсния“ вид.

Хейли сложи най-добрата си усмивка, докато се отдалечаваше с купувача.

— Чуваш ли ме? Нямаме роклята, която търсиш… моля те, тръгни си! — каза тя на по-възрастната жена, преди да се отдалечи за няколко минути.

Малко по-късно Хейли се върна и беше шокирана да види по-възрастната дама все още там в магазина, ровейки в роклите, спретнато окачени на рафтовете. Хейли беше бясна.

— Чакай! Какво си мислиш, че правиш, госпожо? — Хейли ядосано грабна тоалет от ръцете на възрастната жена.

— Просто проверявах плата. — каза жената.

— Не ти е позволено да докосваш дрехите с мръсните си ръце. В крайна сметка ще съсипеш фината материя. Не ги докосвай с мазните си ръце!

— О, скъпа… Чаках те… или изобщо някой… да ме разведеш. Но ти не се появи. Затова реших да потърся сама роклята. Мога ли да знам къде е пробната? Искам да пробвам тази рокля.

Търпението на Хейли се изчерпа.

— Помолих те да си тръгнеш, нали? Искаш да съсипеш тази скъпа рокля, като я пробваш? Не мога да го позволя, госпожо. Ами ако не се побереш в нея? Ще отиде на вятъра… И никой няма да я купи, защото ще започне да мирише на телесната ти миризма. Защо миришеш на развалено яйце?!

Очите на по-възрастната дама се изпълниха от шок. Това беше толкова злобна забележка, особено от персонал, работещ в такава реномирана линия за дрехи.

Усмивка внезапно озари лицето на Хейли, когато видя още клиенти да се приближават към нея. Тя се отдалечи, за да се погрижи за тях, когато усети рязко почукване по рамото.

— Още ли не си тръгнала? Какво искаш? — Хейли се намръщи, когато видя по-възрастната жена да стои зад нея.

— Съжалявам, че отново ви безпокоя, млада госпожице… Мога ли да взема номер по-голям за тази лилава рокля, която исках да пробвам? — каза дамата, сочейки лилава рокля на дисплея.

— Искаш ли да я купиш? Знаеш ли дори колко струва? Това е дизайнерски тоалет… Имаш ли толкова пари, за да си го позволиш, госпожо? Не мисля така. Така че защо просто не да отидеш в някой евтин магазин и да вземеш някаква евтина рокля, която да увиеш около това крехко тяло?

Шокираната възрастна жена разочаровано се обърна и си тръгна. Хейли си помисли, че най-накрая се е отървала от жената и се зае да се грижи за другите купувачи, когато нейният асистент изтича при нея малко по-късно.

— Мис Пакстън… трябва да видите това… моля, елате с мен. Това е… това е старата дама… Няма да повярвате какво направи!

— Какво стана? Мислех, че е напуснала магазина? — Хейли ахна, докато бързаше зад асистента си по целия път към пробната.

— О, Боже… какво направи? — Хейли изкрещя на по-възрастната дама, която стоеше пред пробната. Беше облечена в скъпата лилава рокля, единствената останала дизайнерска дреха.

— Мислех, че клиентите имат свободата да пробват роклята, преди да я купят. — отговори по-възрастната жена, докато държеше набраздения подгъв, прокарвайки пръсти през блестящата материя.

— Ти, отвратителна стара баба! Кой каза, че можеш да я пробваш? Ти съсипа красивата рокля. Връщай се в дрипите си и се махай!

Хейли изкрещя на жената, докато другите купувачи се тълпяха наоколо, за да видят хаоса.

Пет минути по-късно по-възрастната жена излезе от пробната. Една от служителките взе лилавата рокля, след като Хейли я инструктира да го направи. След това тя се втренчи в по-възрастната дама.

— Никой няма да купи тази рокля. Как можа да направиш такава глупост, като я пробваш? — Хейли излая. — Ти съсипа тази рокля… и сега ще трябва да я купиш.

Хейли ядосано придружи жената до касата и я помоли да плати.

— $3500! — каза тя, протягайки ръка за парите или картата.

— О, скъпа… това е толкова скъпо… Нямам толкова пари.

— Не можеш да си я позволиш? Трябваше да помислиш за това, преди да нахлузиш мръсното си тяло в тази рокля! Побързай… Нямам време за губене.

По-възрастната жена порови из износената си чанта и извади пари. Не бяха достатъчно. Не й достигаха 2600 долара. Тя подаде картата си, но парите все още не бяха достатъчни, за да уреди изцяло сметката, а тя не разполагаше с пари в брой.

— Трябва да платиш още 2000 долара. Плати остатъка и тогава вземи роклята. — Хейли удари картата на масата и се втренчи досадно в жената, преди да пъхне роклята в пакет и да я сложи на стойката зад себе си.

— Сега се махай! Върни се с остатъка, плати го и вземи роклята. И никога повече не се появявай тук. Помисли два пъти, преди да влезеш в луксозен бутик…

— Така не се говори с по-възрастните, млада госпожице! — по-възрастната жена се почувства обидена и спореше. — Бях търпелива…но вече не! Вие сте тук, за да обслужвате клиентите си…а не да ги гледате отвисоко или да ги игнорирате.

— О, стига! — махна с ръка Хейли в знак на отказ. — Спри да ме поучаваш. Нямам време да слушам глупостите ти. Махай се. И не забравяй да платиш останалите пари и да вземеш проклетата си рокля. Иначе ще трябва да я хвърлим.

— Млада госпожице, време е да си отвориш очите и да се научиш да уважаваш хората. — обърна се възрастната жена и изхвърча от бутика.

— …и ще съжаляваш за последствията от действията си!

— Да, както и да е! — Хейли вдигна рамене и се върна към работата си, не предполагайки, че по-възрастната дама е имала предвид всичко, което е казала… и ще дойде за нея по начини, които Хейли никога не би могла да си представи.

Един час по-късно един джип спря отвън и г-н Торнтън, собственикът на бутика, бързо излезе. Той изглеждаше шокиран и ядосан.

— Хейли? Какво, по дяволите, направи? Знаеш ли коя е тя?? — Г-н Торнтън излая на Хейли.

Тя беше стъписана, без да знае за какво говори шефът й и кого споменава.

— Коя, г-н Торнтън?

— Говоря за нея. — каза г-н Торнтън, сочейки по-възрастната жена, която слизаше от джипа му.

— Имаш ли представа коя е тя? Това е г-жа Ларсен…известната дизайнерка от Европа. Умирах за среща с нея…а ти развали всичко само с едно намигване. Как може да си такъв идиот?

— Какво-какво? Г-жа Ларсен? Модната икона? О, Боже мой… — Хейли ахна от ужас, когато по-възрастната жена, която беше смъмрила и изгонила само преди час, влезе в елегантен костюм, с добре поддържана коса и безупречна усмивка.

— И така, ти там! Мириша ли приятно сега… облякох ли се достатъчно елегантно, за да вляза в луксозния ви бутик? — Г-жа Ларсен се присмя, когато Хейли започна да заеква извиненията си.

— Аз… много съжалявам, г-жо Ларсен. Не знаех, че сте вие… наистина съжалявам…

— Съжалявам? Изключително се срамувам от това как някои хора като теб се опитват да се измъкнат, като просто кажат „съжалявам“, след като са наранили… и обидили някого въз основа на неговия външен вид и статус. Но трикът няма да проработи с мен, млада госпожице!

След това г-жа Ларсен извади телефона си и помоли някой да анулира договор.

— Да, чухте ме! Нека не си губим времето повече с този бутик… Сигурна съм, че имаме и други добри възможности, които да разгледаме!

Г-жа Ларсен затвори и се усмихна, докато г-н Торнтън и Хейли пребледняха от шок.

— Маскирах се като бедна жена, за да наблюдавам истинския характер и вид услуга, която вашият магазин предлага на хора от неравностойно положение. Радвам се, че разбрах истината.

— …Г-н Торнтън, доста разочароващо е да ви съобщя, че вече не искам да си партнирам с вашия магазин за моя благотворителен моден проект в Ню Йорк, насочен към подпомагане на жени в неравностойно положение.

— А вие, млада госпожице! — озъби се г-жа Ларсен към Хейли, тръшкайки 2000 долара пред нея. — Ето парите. Дарете тази рокля, която пробвах, за благотворителност!

— Г-жо Ларсен… моля, преразгледайте решението си. Моля… Извинявам се от името на моя персонал. Моля, не правете това. Този моден проект е наистина важен за нас…

Но молбите на г-н Торнтън бяха отхвърлени. Г-жа Ларсен сложи слънчевите си очила и изхвърча от бутика. Г-н Торнтън и Хейли гледаха с недоверие как известната модна икона и филантроп се качи в лимузината си и изчезна в гъстия вечерен трафик.