реклама
Кошмарно време ще захлупи България днес! Гответе се за много облаци и дъжд, а на места и градушки, придружени със силни гръмотевици.
През нощта срещу четвъртък валежите спряха и облачността временно се разкъса и намаля, след полунощ над Западна България – времето бе ясно време. Това съобщиха от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).
Днес ще духа слаб до умерен вятър от запад-северозапад.
Атмосферното налягане ще се понижи и до края на деня ще е по-ниско от средното за месеца.
Утре преди обяд над Източна България, а след обяд и в останалата част от страната ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност.
На много места в Лудогорието и планинските райони ще има краткотрайни, временно интензивни валежи от дъжд, придружени с гръмотевици. Има условия и за градушки. Вятърът ще се ориентира от север-североизток, предимно умерен.
Максималните температури ще бъдат в широки граници: от 23°-25° в Североизточна България до 29°-31° в Западна България и Горнотракийската низина. В София максималната температура ще е около 27°.
Над Черноморието облачността ще е значителна, купеста и купесто-дъждовна. Преди обяд по северното крайбрежие, а след обяд и на юг ще има краткотрайни, временно интензивни валежи от дъжд, придружени с гръмотевици.
Ще духа до умерен вятър от север-североизток. Максималните температури ще бъдат между 24° и 27°.
Температурата на морската вода е 27°-29°. Вълнението на морето ще бъде 2-3 бала.
Над планините ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на много места ще има краткотрайни валежи от дъжд, придружени с гръмотевици и временно усилване на вятъра. Има условия и за градушки.
Ще духа умерен, по високите и открити части – силен вятър от север-североизток. Максималната температура на височина 1200 метра ще бъде около 20°, на 2000 метра – около 14°.
И през следващите два дни въздушната маса над страната ще остане неустойчива. Ще продължи да се развива купесто-дъждовна облачност. На много места ще има краткотрайни валежи, в отделни райони ще са временно интензивни, с гръмотевици. Вятърът ще е слаб до умерен.
Максималните температури в петък ще бъдат между 25° и 30°.
Източник
Що е то градушка и как да се опазим?
Градушка (град) е вид атмосферен валеж, състоящ се от сферични частици или късчета лед с размери от 5 до 55 mm, а понякога и повече (наблюдавани са градоносни зърна с размер до 130 mm и маса около 1 kg).
Градоносните зърна се състоят от прозрачен лед или от редица слоеве прозрачен лед с дебелина не по-малко от 1 mm, редуващи се с полупрозрачни слоеве. В метеорологията градушката се различава от суграшицата, в която ледените непрозрачни парченца са с бял цвят и с размери от 2 до 5 mm.
Градушка пада обикновено при силни бури, през топлото време на годината (температура на приземния въздух над 20°С) на тясна, широка няколко km (понякога около 10 km), но дълга – десетки, а понякога и стотици km – ивица. Дебелината на падналата градушка е обичайно няколко cm, понякога десетки cm и продължителността от няколко минути до половин час, но най-често 5 – 10 минути и много рядко – около 1 час.
За 1 минута падат 500 – 1000 градоносни зърна, с плътност 0,5 – 0,9 g/cm² и скорост на падане – десетки m/s. Градушката се образува само от един вид облаци, купесто-дъждовни, обикновено във фронта на буреносната облачна система. Често те имат характерен зелен оттенък.
Градоносните зърна се образуват когато капчици свръхохладена вода влязат в контакт с ядра, около които кондензират, каквито са например прашинките. Наслояванията около тези ядра се обясняват с неколкократно издигане и спускане на замръзналите в горната част на кълбесто-дъждовен облак капки или зърна суграшица.
Скоростта на тези вертикални движения в облака достига до 25 m/s. Когато водните капки и ледените кристали в облака достигат критична маса, пада градушка с пороен характер, придружена от силни ветрове и гръмотевични бури.
Градушката често се наблюдава в умерения климатичен пояс, а също по продълженията на планински масиви, където орографските характеристики на терена предизвикват движението на хоризонталните ветрове нагоре. Е
дин от най-печално известните с градушките си район в света е планинската северна част на Индия и Бангладеш, където е отчетена най-високата смъртност, свързана с градушки, и са измерени някои от най-големите зърна град.
Централните части на Северна Америка (района около Калгари, Алберта, Хюстън, Тексас и Сейнт Луис) носят прозвището „Алеята на градушките“ („Hailstorm Alley“), заради честотата и характера на валежите от град там.
Градушките могат да нанесат сериозни поражения върху автомобили, стъклени покривни конструкции, тавански прозорци, и най-вече върху селскостопански посеви и насаждения. В редки случаи масивни зърна град причиняват мозъчни сътресения или фатални травми на главата.
Защита от градушки
Борбата с градушки се основава на технология на внасяне или т. нар. засяване на ледообразуващ реагент в градоопасния облак в момента преди образуване на градови зърна. Неговите частици играят ролята на ядра, които отнемат преохладената вода в облака и не позволяват прекаленото нарастване на естествените ледени ядра.
Така се образуват повече градови зърна, но с по-малки размери и при падането си се стопяват или нанасят по-малки щети, ако не се стопят напълно. Важна е особеността, че силните вертикални въздушни течения непрекъснато снабдяват облака със свръхохладена вода и ледени кристалчета, затова е необходимо докато премине градоопасността да се внасят нови количества реагент през определен период от време. Като ледообразуващ реагент се използва сребърен йодид (AgI), а в миналото и оловен йодид (PbI).
Използват се 3 метода за засяване на облаци с ледообразуващ реагент: противоградови ракети, наземни генератори, самолети.
Публикувано от Редакция „Кълвача Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл [email protected]
We improve our products and advertising by using Microsoft Clarity to see how you use our website. By using our site, you agree that we and Microsoft can collect and use this data. Our