реклама
# Обичаи и ритуали в навечерието на Лазаровден
Вечерта преди Лазаровден е изпълнена с дълбоко символични обреди, които отразяват както християнските традиции, така и древните народни вярвания. Тези обичаи са неразделна част от подготовката за един от най-важните пролетни празници в българския календар, който се отбелязва в съботата преди Цветница и предхожда Страстната седмица.
Поминални обреди и почит към предците
В навечерието на Лазаровден се извършват важни поминални обреди, които свързват живите с отвъдното. Според народните вярвания, особено в Североизточна България, на Връбница (денят след Лазаровден) „разпускат, пускат умрелите“ от гробовете. За да засвидетелстват почитта си към тях, хората устройват т.нар. Лазарска задушница.
Жените от семейството посещават гробището привечер, където извършват няколко ритуални действия:
– Прекадяват гробовете на своите близки с тамян
– Преливат гробовете с вино
– Раздават за душите на починалите т.нар. „рангелов кравай“ и жито
Тези действия имат дълбок символичен смисъл – чрез тях се поддържа връзката между световете и се изразява продължаващата грижа за душите на предците.
Раздаване на обредни хлябове
Същата вечер, след завръщането от гробището, или рано сутринта на самия Лазаровден, всяка стопанка раздава в селото малки просфорки (обредни хлебчета). Важен елемент от този обичай е, че броят на просфорките трябва да съответства на броя на починалите роднини, но задължително да бъде нечетно число. Нечетните числа в народните вярвания често се свързват с отвъдното и света на мъртвите.
Просфорите представляват малки питки от квасен хляб, подобни на тези, използвани в православните и католическите литургии. Раздаването им е акт на милосърдие и споделяне, който носи духовна полза както за душите на починалите, така и за живите.
Подготовка за лазаруването
Вечерта преди Лазаровден е време за последни приготовления за самия обичай на лазаруването. Момичетата, които ще участват като лазарки, подготвят своите специални премени и репетират песните и танците, които ще изпълняват на следващия ден.
Подготовката за Лазаровден всъщност започва много по-рано – още по време на постите. По-възрастна жена, която отдавна е била посветена в лазаруването, помага на момичетата да разучат песните, които ще изпълняват, обикаляйки селото. Вечерта преди празника е моментът за последни наставления и проверка на готовността.
Момичетата се групират по възраст и по чети, като във всяка чета има определени роли:
– Пеячки – които ще изпълняват обредните песни
– Шеталици – които ще танцуват
– Момиче, което ще носи кошничката за яйцата
Подготовка на обредни атрибути
Вечерта преди Лазаровден се подготвят и различни обредни атрибути, необходими за празника:
1. **Специално облекло** – В различните части на България лазарките обличат различни одежди. В Източна Тракия например, те обличат нови булчински премени, „за да ги разтърсят за хаир“.
2. **Обредни кърпи** – В Кюстендилско момите подготвят специална кърпа, с която невестата се „кланя“ на сватбата – така наречената „кланячка“.
3. **Украса за главата** – В Шоплука главите на лазарките се украсяват с китка от копринена трева и красиво пауново перо.
4. **Кошнички за яйцата** – Подготвят се малки кошнички, в които на следващия ден ще се събират дарените от домакините яйца.
5. **Криваци и ножове** – Две от лазарките в групата подготвят криваци (или едната кривак, а другата нож), които се смятат за мъжки атрибути и имат символично значение.
Бране на върбови клонки
Макар че традиционно върбовите клонки се берат на самия Лазаровден, в някои региони подготовката започва от вечерта. Зелените върбови клонки се откъсват, за да красят вратите на следващия ден – Връбница (Цветница)[2][5][7].
Тези клонки имат особено значение и за обичая „кумичене“, който се извършва на следващия ден след лазаруването. Вечерта преди Лазаровден момичетата могат да започнат да подготвят венчетата от върбови клонки, които ще пуснат в реката на зазоряване в деня на Цветница.
Обичаите, извършвани в навечерието на Лазаровден, представляват важна част от българската традиционна култура. Те съчетават християнски елементи с древни народни вярвания, свързани с почитта към мъртвите, плодородието и прехода към моминството. Тези ритуали подготвят общността за празничния ден, който ще донесе радост, песни и благословии за здраве и берекет във всеки дом.
Макар днес много от тези обичаи да са запазени предимно в по-малките населени места и етнографските комплекси, те продължават да бъдат ценна част от нематериалното културно наследство на България и свидетелство за богатата духовна култура на нашия народ.
Публикувано от Редакция „Кълвача Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
