Учителка умори от глад мъжа си и скри трупа, за да взема голямата му пенсия

Според прокуратурата жената държала

съпруга си в плен само на хляб и вода

Репортаж от Гърция през 2014 г., който показвал как живи хора вземат пенсиите на покойници, вдъхновил началната учителка от Бургас Веселина Гинева да направи същото. Тя била обсебена от тази идея, особено след като разбрала, че бившият ѝ съпруг Димитър Миразчиев, който като шеф от “Нефтохим” вземал тавана на пенсията, с лека ръка я предоставял на съсед да се грижи за него.

Разведени били още през 2005 г., и то по настояване на Димитър, но Веселина решила на всяка цена да го вземе под крилото си. Успяла да го придума и го настанила в жилището си в бургаския комплекс “Лазур”. По онова време бившият инженер-химик бил

изцяло

подвластен на

алкохола и с

няколко сериозни

заболявания

Според обвинението Гинева държала Миразчиев заключен, давала му по малко хляб и вода, оставила го без лекарства. Тя дори заковала прозорците на стаята му, след като Димитър на два пъти успял да хвърли бележки за помощ от 8-ия етаж. В тях той пишел, че е бит, заключен, гладен и жаден. Една от бележките била прикрепена към детска играчка.

Но на 10 март 2014 г. бележка попада у съсед, който вика полиция. Първоначално Веселина не отваря, а после се заключва в банята заедно с Димитър. Полицаи и пожарникари са шокирани от външния му вид.

“Свидетели по делото сочат, че Гинева умишлено не е хранила Миразчиев, за да няма сили и да не става от леглото. Когато съсед вика полиция, той е бил във фрапиращ вид – не повече от 40-50 кг, приличал на жив мъртвец с дълга брада”, обобщава част от показанията наблюдаващият прокурор Ангел Георгиев, който поиска 18 г. затвор за Веселина Гинева.

Всъщност датата 10 март 2014 г. условно разделя на две времето, в което пенсионираният инженер попада под “грижите” на Веселина.

След като полиция извежда измършавелия инженер, той прекарва известно време в болница, а после се връща в апартамента си в комплекс “Славейков”. Само след няколко дни обаче Веселина отново го прибира при себе си.

Миразчиев издъхва на 1 август 2014 г. Веселина чува тежкото му дишане, хриптенето, но така и не вика “Спешна помощ”. Вечерта

напъхва кльощавото тяло в контейнер забоклук на колелца,

сваля го от 8-ия етаж с асансьора и го бута около 2 км до моста в Морската градина. Първоначално мисли да хвърли тялото в морето, но се отказва и отново поема с контейнера. Изминава още 2 км до другата част на Морската градина, за да зареже тялото до жп прелез близо до Колежа по туризъм.

Системно ходи да проверява дали трупът е в контейнера, докато не чува по телевизията за намерени човешки останки в района. На 26 февруари 2015 г. работници по чистотата се натъкват на зловещата находка. Човешките останки са в храстите на 10-ина метра от релсите. Патоанатоми не откриват видими следи от насилие, а от бедрената кост успяват да извлекат ДНК профил. Направен е сравнителен анализ с профили на изчезнали лица, обявени за издирване, но съвпадение няма, спомнят си криминалисти. Веселина спира да посещава мястото, а малко по малко случаят започва да се разплита.

Решаваща роля изиграва анонимен сигнал, който възрастна жена носи в полицията на 7 юни 2016 г. Твърди, че намерила писмото върху пощенските кутии в бл. 2 в кв. “Лазур”, където Димитър бавно гаснел, заключен в стая със заковани прозорци. В писмото се разкривали подробности, включително как след смъртта на Димитър Веселина сложила тялото в контейнер и го оставила в Морската градина. Пред “24 часа” работещи по случая разкриват, че в анонимката имало факти, които съвпадали с находката от жп прелеза, макар че контейнер така и не е открит.

Според една от версиите сигналът е написан от жена, която случайно дочула разговор между Веселина и приятелката ѝ, в който Черната вдовица разказавла подробности около зловещия край на Димитър. Според друга обаче в анонимката е замесена бивша негова любовница, която живеела в Америка, но поддържала връзка с общи познати в България.

Самоличността на откритите човешки останки е идентифицирана едва през лятото на 2016 г. чрез дъщерята Ваня Миразчиева, от която криминалисти вземат ДНК.

През юни 2016 г.

тя обявява баща

си за издирване,

след като повече от година безуспешно се опитва да разбере къде е. Още от есента на 2014 г. Веселина твърдяла пред дъщеря си, че Димитър е настанен в дом за възрастни в Карнобат. Успяла лесно да поддържа заблуждение у Ваня, тъй като по онова време тя била стюардеса и пътувала в чужбина. Дъщерята обявява баща си за издирване, след като в един от домовете за стари хора в Карнобат ѝ обясняват, че полицията също разпитва за човек с такова име, но той никога не е бил при тях. Веселина е арестувана в края на август 2016 г.

По време на процеса е направена повторна тройна съдебномедицинска експертиза, според която към 10 март 2014 г. Димитър Миразичиев е бил в лошо здравословно състояние не само заради декубиталната рана, която имал на гърба си от залежаване, но преди всичко от значителното редуциране на телесното му тегло, довело до измършавяване и пълно физическо изтощение. Едрият някога 100-килограмов мъж тежал едва петдесетина килограма.

Съдебното дело приключва на първа инстанция на 20 ноември т.г. Съдийският състав с докладчик Яни Гайдурлиев определи 6 г. затвор за това, че Гинева е лишила противозаконно бившия си мъж Димитър Миразчиев от свобода, заключвайки го в стая със заковани прозорци. Призна я за виновна и по най-тежкото обвинение за предумишлено убийство – че заради системно недохранване и лишавайки го от медицински грижи, с бездействието си е причинала смъртта на 65-годишния Димитър, за което я осъди на 17 г. затвор. По третото обвинение в измама, според което от септември 2014 г. до август 2016 г. Гинева

28 пъти тегли

пенсията му,

която надхвърля 900 лв., съдът я наказа с 3 г. и 6 м. След кумулация на трите присъди в сила влиза най-тежката, което означава, че Гинева отива в затвора за цели 17 г. Тя обаче ще обжалва, тъй като не се признава за виновна за смъртта на бившия си мъж. Сумата от 21 140 лв. пък, с която педагожката ощетила държавния бюджет, е възстановена от дъщерята Ваня Миразчиева.

“Моята природа е алтруистична, готова съм живота си да дам и за най-големия алкохолик. И той душа носи. Живяла съм със съпруга си, не както се каза тук, в разправии и побоища, защото тогава аз щях да избягам от него. Но той бе пълен алкохолик, а аз криех това от хората. Посягал е на мен и на дъщеря ми. Един път ми разби главата с тиган, но аз дори не отидох на лекар. Целият ми съзнателен живот е бил насочен да обучавам, да закрилям и да образовам малки деца от 1-и до 4-и клас. Ако имам зверски наклонности да измъчвам, те веднага биха се проявили при работата ми с децата и родителите. Те биха сигнализирали по всякакъв начин”, разгорещи се Гинева в съда.

Според защитата ѝ няма доказателства, че с поведението си Гинева е причинила смъртта на бившия си съпруг, нито че противозаконно го е лишила от свобода. Адвокат Веселина Василева поиска 1 г. затвор или условно наказание единствено за измамата с пенсиите.

“Може да е морално укоримо, но по делото няма нито един правен довод, по силата на който Гинева е била задължена да доставя храна и грижи за вече бившия си съпруг, с когото са били разведени 9 години, преди да го прибере в дома си”, коментира адвокат Василева. И изтъкна, че клиентката ѝ не е имала мотив за убийството, тъй като приживе е вземала голямата пенсия на инженер Миразчиев с пълномощно, разписано от него.


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *