реклама
Стаята ѝ… беше прекалено подредена. Прекалено чиста. Леглото — опънато като по каталог. Нощницата — прибрана и закачена. Нито една лична вещ. Нито снимка, нито бележка, нищо. Дори прозорците бяха затворени така, сякаш никой не е живял там от дни.
— Тук някой е „почистил“ преди нас — прошепна една от разследващите.
Документите — безупречни. Почти съмнително безупречни. Лекарските картони — попълнени с подпис на сестра, която според справките е напуснала преди две седмици. Телефоните на посочените роднини — невалидни. Подписите — странно еднакви.
И тогава започнаха да говорят и други.
Първо с половин глас. После по-смело.
Разказваха за хапчета, които се раздавали без обяснение. За нощни посещения на мъже в бели престилки, които не били от персонала. За „комисия“, която идва всеки месец и преглежда хората… без да ги пита дали искат.
Най-важният свидетел се оказа дядо Борис — 84-годишен бивш инженер. Пазел в дюшека си малък тефтер, в който записвал всичко. По дни, по часове.
— Всяка трета нощ някой изчезваше — каза тихо. — И все казваха: „Инфаркт. Починал спокойно.“ Но аз броях. Това беше схема. Повтаряше се.
Когато полицията започна да копае по-дълбоко, истината излезе.
Домът се оказа собственост на фирма, регистрирана в Малта. Служителите били назначавани фиктивно. Управителят не бил виждан от месеци. Медицинските разрешителни — фалшиви.
И тогава намериха камерите.
Навсякъде. В баните. Зад огледалата. Във вентилацията. Някой е следял всичко. И го е записвал.
— Това не е дом за възрастни хора — заяви началникът на отдел „Криминалистика“. — Това е експериментален център. Не знаем още какъв. Но който е стоял зад него, ще носи отговорност.
Избягалата жена беше приета от племенницата си в Хасковско. Настаниха я в селска къща под охрана. Всяка вечер седи на пейката пред вратата и пие чай от същия термос, с който беше избягала.
— Не съм героиня — каза веднъж. — Просто повече не можех да мълча. Но там вътре… още има хора. И те също ще заговорят.
И заговориха. Само седмица по-късно постъпиха още четири анонимни сигнала. Един от тях — от дете:
— Дядо ми казва, че му бият инжекции всяка нощ. Каза ми: „Ако не се събудя утре, кажи, че не исках да съм тук.“ Може ли да кажа?
Този път държавата не мълча.
Всички домове, свързани с фирмата, бяха затворени за една нощ. Разследването — поето от специална прокуратура.
А жената, която всички наричат „бабата, която избяга“, вече е символ.
Символ на онези, които никога нямаше да бъдат чути.
А тя ги накара да заговорят.
Публикувано от Редакция „Кълвача Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
We improve our products and advertising by using Microsoft Clarity to see how you use our website. By using our site, you agree that we and Microsoft can collect and use this data. Our