реклама
Гошо я избута грубо напред, все едно тя бе някакъв боклук, който трябваше спешно да се махне от кухнята.
— Хайде! Обяснявай им сама, като си толкова голяма готвачка! — просъска, вече усещайки как контролът му се изплъзва.
Валентина не трепна. Изправи се и прекрачи прага.
В салона, облян в жълта светлина от евтини лампи, настъпи почти театрална тишина.
Банкери, предприемачи, хора с костюми за хиляди левове, бяха притихнали. Някои все още държаха лъжиците, други просто гледаха в нея, с онзи особен поглед, в който имаше не само изненада, но и уважение.
— Вие ли сготвихте това? — попита един от по-възрастните мъже с прошарена коса и мек софийски говор.
— Аз — каза Валя просто. — С каквото имаше.
Той кимна бавно.
— Вкусих нещо подобно само веднъж в живота. Беше на Дунав, в един рибарски заслон. С жена ми… преди да я загубя.
Настъпи пауза. После един от по-младите — с часовник по-скъп от половината кухня — бръкна във вътрешния си джоб и извади визитка.
— Георги Бакалов. Собственик съм на верига ресторанти във Варна и Бургас. Търся някой, който да разбира от душа, не само от рецепти. Ако искате нещо повече от мивката… обадете се.
— Аз съм Елица Стоянова, организирам обучения за готвачи. Може би бихте дошли да разкажете вашата история?
— Казвам се Светослав Маринов — включи се трети. — Финансирам стартъпи. Ако някой ден решите да отворите собствено място… ще си поговорим.
И така, един след друг, картите се трупаха в ръцете ѝ.
Гошо стоеше на прага с отпуснати рамене и изгубена физиономия, като човек, който не е разбрал кога точно е загубил контрол.
— Валя… чуй сега… може да направим ново меню, нова концепция… ще ти дам процент, каквото искаш…
Тя го погледна — спокойно, без омраза.
— Аз вече си платих срамът. Повече не дължа нищо. Утре ще мина за последната си заплата.
И излезе.
Вечерта над Пазарджик бе тиха, с лека влага във въздуха и далечен лай на куче.
Валя седна на пейка до автобусната спирка, разтвори шепата си и разгледа визитките.
Една от тях беше изчистена, с ръкописен ред:
„Истинският талант не може да се скрие. Ще Ви чакаме.“
И за първи път от много, много време — тя се усмихна.
С усмивка, в която имаше не благодарност, а… начало.
Публикувано от Редакция „Кълвача Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
We improve our products and advertising by using Microsoft Clarity to see how you use our website. By using our site, you agree that we and Microsoft can collect and use this data. Our