реклама
Момиче в самолета хвърли косите си на моето място, закривайки ми гледката към екрана: наложи се да дам урок на нахалната Рапунцел 😲😱
След няколко денонощия изтощителна работа най-после се качих на самолета. Този полет трябваше да е моето спасение — възможност за няколко часа да се откъсна от безкрайната гонитба по крайни срокове, да „изключа“ ума си, да гледам филм и да си почина малко.
Мечтаех просто за тишина и покой. Но щом самолетът започна ролиране, мечтите ми бяха грубо нарушени. Пред мен седеше млада жена — на малко над двадесет. Щом се настани в седалката, тя метна гъстите си дълги коси право върху моята масичка, почти изцяло закривайки екрана ми.
Не исках конфликт. Вежливо я помолих да прибере косата си — тя се извини и я махна. Но след десет минути косите ѝ отново бяха върху седалката ми.
Склоних се отново и повторих молбата. Момичето дори не се обърна — направи се, че не чува.
И ето тогава, вместо раздразнение, в мен нещо щракна. Реших, че тази „полетна принцеса“ заслужава малък, но запомнящ се урок. Ето какво се наложи да направя. Разказвам и чакам вашите съвети дали постъпих правилно.
Бавно извадих от чантата си три дъвки, изядох ги една по една, без да бързам. И, гледайки през илюминатора с абсолютно спокойно лице, започнах незабелязано да ги залепвам направо по косите ѝ.
Кичур след кичур.
Минаха около петнайсет минути, преди тя да се обърне, усетила, че нещо не е наред.
Пипна косите си — и застина.
— Какво… е… това…? — прошепна през зъби, опитвайки да отлепи лепкавата дъвка.
Аз, без да откъсвам поглед от екрана, спокойно казах:
— Това е последица от твоето високомерие.
— Вие сте ненормална!
— А ти — нахална. И сега имаш два варианта. Първи — долетяваш така и после ще ти се наложи да изрежеш половината коса. Втори — мога веднага да ти помогна с ножичка. Имам маникюрни в чантата. Искаш ли?
Момичето пребледня.
Наведох се по-близо и, без да повишавам глас, добавих:
— Ако пак решиш да метнеш косите си, следващия път ще летиш плешива. Умея да бъда много точна, дори в турбуленция.
До края на полета тя седеше като статуя. Косите ѝ бяха перфектно прибрани в стегнат кок, а аз най-сетне се отпуснах, пуснах си филм… и получих заслужения си покой.
Публикувано от Редакция „Кълвача Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
