реклама
…Върнах се в нашата стая и застинах на прага.
Стив седеше на ръба на леглото, държейки в ръцете си малка дървена кутия, която никога досега не бях виждала. Беше толкова съсредоточен, че сякаш дори не забеляза, че съм влязла. Лицето му беше застинало в странно изражение — смесица от тревога, нежност и… нещо плашещо.
— Всичко наред ли е? — попитах тихо, усещайки как по гърба ми пропълзя студ.
Той потрепна и вдигна поглед.
— Извини ме… Не исках да виждаш това веднага. Но може би е по-добре така — да бъда честен от самото начало.
Той отвори кутията. Вътре имаше снимки. Черно-бели, избледнели. На тях — баща ми. Млад, усмихнат. И… аз. Като дете. А до мен — Стив. Но не Стив, когото познавах. На снимките изглеждаше много по-възрастен от мен тогава. Почти както сега.
— Това… това ти ли си? Ти си бил с нас, когато бях дете?
Той кимна.
— Бях наблизо винаги. Но не можех да се намесвам.
— Какво значи „не можеше“? Беше приятел на баща ми. Мислех, че сте се запознали наскоро.
— Срещнахме се отново наскоро — каза той, приближавайки се. — Но те познавам откакто си се родила, Джейн. Защото не съм съвсем това, за което ме мислиш.
Приближи се и в очите му проблесна нещо — не просто отражение на светлината, а нещо вътрешно, дълбоко, почти… нечовешко. Отстъпих крачка назад.
— Това е някаква лоша шега? Какво говориш?
— Имаш право да знаеш. Днес стана моя съпруга. И вече не мога да крия.
Той седна срещу мен и заговори тихо, с равен глас.
— Баща ти ми спаси живота през 1986 година. Намери ме в гората, на прага на смъртта. Аз… не съм човек, Джейн. Поне не напълно. Аз съм от рода на Пазителите – тези, които не остаряват, които живеят сред хората, за да пазят съдбите. Всеки от нас намира своя човек. Този, чиято душа е свързана с нашата. Така беше с теб.
— Ти… полудял си… — прошепнах, но в гърдите ми тежеше странно усещане. Спомени…
— Беше малка, когато едва не ме разкриха. Тогава трябваше да си тръгна. Дадох обет да не се доближавам, докато не дойде времето. Но през цялото това време бях наблизо. Пазех те. Търсех знак. А когато отвори вратата на родителите си и погледите ни се срещнаха — разбрах, че моментът е дошъл.
Извади още нещо от кутията. Медальон. Сребърен, с гравиран символ. Разпознах го веднага — беше на снимка с майка ми, починала, когато бях на пет. Пазех тази снимка, но никога не бях виждала самия медальон.
— Майка…
— И тя беше една от нас. Полукръвна. Затова винаги си усещала, че си различна. Сънуваш неща, които се сбъдват. Чувстваш хората. Винаги си била специална. А сега, като моя съпруга, влизаш в свят, за който хората дори не подозират.
Седнах на леглото. Земята под мен се разпадаше. Всичко, което знаех за живота, за любовта, за себе си — се рушеше. А той ме гледаше с такава нежност, сякаш наистина вярваше във всичко това.
— Защо ми казваш всичко това сега?
— Защото сега сме свързани. И ти си в опасност. Както и аз.
Станал, затвори пердетата.
— Днес, на церемонията, видях един човек. Беше в тълпата, но не ръкопляскаше, не се усмихваше. Следеше ни. Той е един от онези, които преследват такива като мен. Не исках да те замесвам. Но вече си цел.
— И какво ще направиш?
— Ще те защитя. И ще си тръгна, ако се наложи. За да останеш в безопасност.
Усетих как всичко в мен се сви.
— Искаш да си тръгнеш? След като се ожени за мен? След всичко?
— Това е дългът ми. Но ако ти ми кажеш, че искаш да остана, въпреки всичко — ще остана.
Мълчание се спусна между нас. Гледах го — човека, когото обичах, но когото всъщност изобщо не познавах. И все пак… Не изпитвах страх. Само трепереща надежда.
— Остани, — прошепнах. — Не знам какво ще бъде утре. Но искам да бъда с теб. Дори всичко това да е истина. Особено ако е истина.
Той се приближи и хвана ръцете ми. Дланите му бяха топли, живи. Наведе се и усетих сълзите по бузите си.
— Тогава от този момент — сме заедно. До края. Нямаш представа колко си силна, Джейн. И колко още ти предстои да откриеш.
Прегърнахме се. И в този миг светлината угасна. За секунда.
Но вече не ме беше страх.
Публикувано от Редакция „Кълвача Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
We improve our products and advertising by using Microsoft Clarity to see how you use our website. By using our site, you agree that we and Microsoft can collect and use this data. Our