реклама
Принуден да бъде роб за разплод: 40 години робство и над 250 деца на Пата Сека
Роке Хосе Флоренсио, известен като Пата Сека, е бил лишен от свобода още от детството си и е станал роб. Привлекателната му външност и физическа сила го направили желан за робовладелците. Попадайки при алчен и предприемчив господар, той буквално станал осеменител на робини, лишен от чувства, воля и собствени желания. Такива роби наричали „осеменители“ и тяхната участ била незавидна – само изпълнение на функцията им .
Въпреки това, след 40 години експлоатация, Пата Сека успял да се освободи и да стане господар на съдбата си. Неговата история е удивителна легенда на Бразилия, която ще разкажа в тази статия .
През далечната 1828 година, в град Сорокаба, Бразилия, се родил афроамериканецът Роке Хосе Флоренсио. На 12 години той попаднал на пазар за роби и бил купен от земевладелец. Благодарение на силното си и издръжливо тяло, както и на внушителния си ръст (като възрастен достигнал два метра), господарят му го направил роб-осеменител. На Роке било забранено да създава семейство, принуждавали го да влиза във връзка с робини за възпроизводство на потомство. По този начин господарят увеличавал броя на младите роби, заменяйки с тях изтощените работници и по-малко продуктивните старци 1. Робовладелците често прибягвали до такава практика. Те избирали най-здравите и силни мъже, обикновено с висок ръст, здраво тяло и мускулести прасци. Смятало се, че именно от такива роби се раждат момчета, необходими във фермата за извършване на тежка работа. Роке отговарял на всички изисквания, а също така се оказал достатъчно плодовит. Не е известно колко жени са били с него през цялото време, но според някои свидетелства от него са се родили над 249 деца. Всички те станали роби, работещи на плантацията или продадени на пазара .
Роке нямал право на свобода или собствени желания. Той само изпълнявал задачите на господаря си, който следял за здравето и храненето му. За да мотивира Роке да върши добре работата си, господарят му давал някои облекчения, например, позволявал му без надзор да ходи с поръчки в града (във фермата той отговарял и за доставката на пощата и грижата за конете). Въпреки това доверието на господаря не се оправдало – Роке няколко пъти се опитвал да избяга. Но заради забележителната си външност му било трудно да се скрие 1. Въпреки че Пата Сека не успял да избяга, той не губел надежда за свобода и вярвал, че той и другите роби я заслужават. Затова помагал на другарите си да бягат от фермата. Заради това го уважавали и за мнозина той станал символ на справедливост и човешко достойнство. Неговият природен ум, сила и харизма възхищавали мнозина .
Спасилите се роби, благодарение на помощта на Пата Сека, се обединявали с други бегълци и създавали села „силомбо“, които ставали истински крепости на свободата 1.
След 40 години робство, Пата Сека най-накрая получил свобода през 1888 година, когато в Бразилия било отменено робството за местни и мигранти. В благодарност за усърдната му работа, бившият му господар му дал малък парцел земя. На този парцел Пата Сека основал фермата Sítio Pata Seca, където отглеждал тръстика и произвеждал рападура (парченца нерафинирана захар). Печалбата стигала за скромен, но независим живот. За съжаление, на Пата Сека не му стигнали пари за ограда и част от земята му била присвоена от съседите 1. Сега Пата Сека можел не само да работи за себе си, но и да разполага с личния си живот. Той се оженил за момиче на име Палмира, с която се запознал в града, когато още доставял пощата на бившия си господар. В брака им се родили девет деца. Според някои изчисления, благодарение на потомството си, Пата Сека станал прародител на около 30% от населението на своя град. В окръга го смятали за уважавана личност 1.
Неговият 130-годишен юбилей бил отбелязан с голям размах и много гости. Няколко месеца след празненството, Пата Сека случайно стъпил на гвоздей и скоро починал от тетанус 1.
На 13 юни 1958 година си отишъл от живота този удивителен мъж, който преживял робство, получил свобода, станал свидетел на установяването на република в Бразилия и на две световни войни. На погребението му дошли хиляди хора, за да отдадат почит на човека, който извървял дълъг път от роб до свободен фермер 1.
Публикувано от Редакция „Кълвача Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
We improve our products and advertising by using Microsoft Clarity to see how you use our website. By using our site, you agree that we and Microsoft can collect and use this data. Our