Какво се прави на Гергьовден за късмет през цялата година?

На Гергьовден, наричан още от народа в различните краища на страната Гѐргевден, Гю̀рговден и Джу̀рджовдън, имен ден имат Георги, Галя, Гергана, Ганка, Габриела, Глория и производните им, което прави Гергьовден един от празнуваните от най-много хора лични празници в страна, изпреварван по брой на празнуващите българи само от Ивановден, Стефановден и Цветница. Така се оказва, че почти няма българин, който да не празнува Гергьовден като именик, животновъд, военен или свързан с българската армия, или просто като гост на нечие тържество.

Знаем ли обаче кои са традициите за празника освен приготвянето на гергьовденско агне за трапезата и пълната с кулинарни изкушения маса на отбелязващия своя имен ден? Какви други обичаи са характерни за празника за здраве и късмет, какво се прави на Гергьовден днес, кои от обредите и традициите на дедите ни са съхранени и как почитаме деня на Свети Георги Победоносец ще ви припомним сега.

Какво се прави на Гергьовден – традиции, които да спазите

Църквата почита Свети Георги Победоносец на Гергьовден, официалната власт – Деня на българската армия – като такъв 6 май се отбелязва още със създаването на армията като въоръжена сила на Третата българска държава, официално е учреден на 9 януари 1880 г. от княз Александър I Батенберг, а народът отбелязва с традиции, наследени от дедите ни, с интересни обичаи и обредна трапеза денят на овчаря и светеца, ден, в който и дъждът, и росата, и земята – всичко е благодат и допирът до него носи късмет и здраве. Гергьовден е считан за най-големият празник от дедите ни, като народните песни го определят дори като по-тачен от българите от Великден.

Сред традициите в народния календар, свързани с празника, са:

– Приготвяне на гергьовденско агне

Тъй като в българския народен календар денят е празник на овчаря, на пастира, а агнето се счита за жертвено животно, на Гергьовден задължително се приготвяло и в миналото, и днес агнешко. Пълнената агнешка плешка присъства на трапезите заедно с агнешка супа и други кулинарни изкушения. Курбаните на Гергьовден се варят за здраве и късмет и това е един от отговорите на въпроса какво се прави на Гергьовден, за да е плодородна и успешна, късметлийска годината. В съда с кръвта от жертвеното агне някъде поставяли и коприва, вярвайки, че после с нея могат да се лекуват обриви.

Свети Георги е считан от народа не само за покровител на войниците и победата им, но и за светеца, покровителстващ стадата и земеделците, поради което именно на Гергьовден се пренася в жертва на светеца малко агне – задължително бяло, обикновено първото, родено в годината. Различните са обредите, свързани с това жертвоприношение – от четене на молитви на животното преди заколение през гергьовденски венци, с които се украсява шията му и свеща в роговете му до колене на агнето край домашното огнище, край река или под плодни дървета. В миналото се печало жертвеното животно цяло на шиш и задължително се носело в църквата след това, за да се освети.

За празничната трапеза се приготвят за здраве и късмет и други обредни ястия, главно свързани с добитъка и продукцията от него – сирене, мляко, кашкавал.

– Гергьовденски традиции, свързани със земята и добитъка, изхранвал българите

Като празник на земеделеца, скотовъдеца, стадата много от традициите, обредите и обичаите, изпълнявани на Гергьовден, са свързани с плодородието и със здравето на животните. На 6 май старите овчари подкарвали за късмет и здраве добитъка си на паша с млада пръчка – зелен клон и гърмели с пушки, за да гонят лошите духове, злото и болестите.

– Силата на водата

На Гергьовден за здраве и късмет се извършва в Южна България ритуално къпане в река, жените ходят боси в утринната роса, за да ги дари съдбата с рожба. В някои части от страната на Гергьовден утринта се налива мълчана вода, с която се приготвят обредните хлябове, а в пловдивско вярват в лечебните сили на водата на празника. В народните вярвания дъждът на Гергьовден е благодат, носещ плодородие. С росата за късмет и здраве се замесват на Гергьовден и обредните хлябове.

– Силата на билките

Сред традициите, свързани с това какво се прави на Гергьовден за късмет и здраве, е брането на билки, тъй като се считат за не по-малко лековити рано сутринта на празника от тези на Еньовден.

– Здраве за добитъка

Някъде, макар пастирите у нас в днешно време да са малко, все още е съхранена традицията да занасят на Гергьовден червеното яйце от иконата в дома им – първото боядисано за Великден, в оборите при добитъка за плодовитост и здраве на животните, които ги хранели и осигурявали поминъка им.