Томина неделя 2024 – кога се пада и какво се прави

Празникът слага край на цикъла от великденските празници. Той е посветен на един от най-неверните и същевременно жертвоготовни ученици на Христос – апостол Тома. След като научава вестта за Христовото Възкресение, Тома изразил съмнение в това и поискал да докосне раните на Исус, за да повярва. Затова е наречен Тома Неверни. На този ден празнуват всички с имената Тома, Томислав и производните им.

Традиции и обичаи

Посещението на гробовете на починалите, паленето на свещ, преливането и прекадяването е задължително на този ден. Това се прави преди сядането на празничната трапеза. Раздават се козунаци и яйца, но не се оставят на гроба. Според обичаите на този ден се боядисват отново яйца, но този път за мъртвите, защото те празнуват Великден. Яйцата се раздават в памет на починалите, защото се счита, че това предпазва душите им от превъплъщение.

Провеждането на състезания и борби е типично за този празник в някои райони на страната. В някои райони се правят и молебени за дъжд, плодородие, за защита от болести и градушки.

В Бургаска област се извършва играене на Мара-лишанка. Момичетата се събират в къща, в която няма починало дете. За изпълнението на обичая от 3 младоженки или моми се взема по един чехъл в червен или жълт цвят. Чехлите се слагат един в друг, за да се направи лице на кукла, която носи името на Мара-лишанка. След това куклата се облича с парцали и се накичва с накити. За нейната направа може да се използва и бухалка за пране.

Задължително е куклата да се вземе от мома, която е лазарувала. Тя излиза на мегдана заедно с другите моми. Всички те се подреждат в две редици и с хващат за ръце. Момите се редуват по двойки, за да играят с Мара-лишанка, водейки диалог с нея. През това време останалите моми играят в такт с песента. Всяка една мома трябва да е играла с куклата и накрая тя се връща в ръцете на първата мома.

След това момите заедно с жителит на селото, обикалят нивите. След това куклата се разваля, а момите измиват лицата си.

Обредното Ладино хоро е типично за Западна България.