реклама
В последния ден от седмицата след Великден църквата чества Томина неделя. Празникът е известен още като Великден на мъртвите, Малък Великден, „Празна“ или “Светла“ неделя. През 2024 година Томина неделя се пада на 12 май.
История на празника
Празникът слага край на цикъла от великденските празници. Той е посветен на един от най-неверните и същевременно жертвоготовни ученици на Христос – апостол Тома. След като научава вестта за Христовото Възкресение, Тома изразил съмнение в това и поискал да докосне раните на Исус, за да повярва. Затова е наречен Тома Неверни. На този ден празнуват всички с имената Тома, Томислав и производните им.
Традиции и обичаи
Посещението на гробовете на починалите, паленето на свещ, преливането и прекадяването е задължително на този ден. Това се прави преди сядането на празничната трапеза. Раздават се козунаци и яйца, но не се оставят на гроба. Според обичаите на този ден се боядисват отново яйца, но този път за мъртвите, защото те празнуват Великден. Яйцата се раздават в памет на починалите, защото се счита, че това предпазва душите им от превъплъщение.
Провеждането на състезания и борби е типично за този празник в някои райони на страната. В някои райони се правят и молебени за дъжд, плодородие, за защита от болести и градушки.
В Бургаска област се извършва играене на Мара-лишанка. Момичетата се събират в къща, в която няма починало дете. За изпълнението на обичая от 3 младоженки или моми се взема по един чехъл в червен или жълт цвят. Чехлите се слагат един в друг, за да се направи лице на кукла, която носи името на Мара-лишанка. След това куклата се облича с парцали и се накичва с накити. За нейната направа може да се използва и бухалка за пране.
Задължително е куклата да се вземе от мома, която е лазарувала. Тя излиза на мегдана заедно с другите моми. Всички те се подреждат в две редици и с хващат за ръце. Момите се редуват по двойки, за да играят с Мара-лишанка, водейки диалог с нея. През това време останалите моми играят в такт с песента. Всяка една мома трябва да е играла с куклата и накрая тя се връща в ръцете на първата мома.
След това момите заедно с жителит на селото, обикалят нивите. След това куклата се разваля, а момите измиват лицата си.
Обредното Ладино хоро е типично за Западна България.
Публикувано от Редакция „Кълвача Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл [email protected]