реклама
Алина разбра много бързо: вилата не беше дом. Беше луксозен затвор.
Мраморни подове. Дебели пердета. Безшумни камери.
Слуги, които не я поглеждаха в очите. И въобще не ѝ говореха.
Първите няколко дни виждаше шейха само сутрин.
Кафе. Две думи. Поглед. И нищо повече.
— Не обичам шумни жени — каза веднъж. — Майката на сина ми трябва да бъде тиха. Достойна.
Алина кимаше. Мълчеше. Учеше.
Но не спираше да наблюдава.
Кой кога влиза. Коя врата скърца. Колко време стои охраната пред източната страна. Кой пуши тайно в двора.
Всяка вечер в ума си рисуваше план на къщата.
След седмица — го прехвърли върху хартийка, скрита между страниците на Корана, който ѝ бяха дали „за духовност“.
Една вечер в стаята ѝ се появи възрастна жена. Медицинска сестра. Европейка.
— Изглеждаш уморена.
— Добре съм.
— Не си първата — каза жената. — Само не повтаряй техните грешки.
— Какви грешки?
Погледът ѝ стана далечен.
— Три жени преди теб. Едната изчезна. Другата я върнаха в Мароко. Третата… никой не я видя повече.
Алина нищо не каза. Но повече нямаше сън.
Бягството? Абсурд.
Победа? Само чрез нещо по-умно: да стане незаменима.
Същата нощ почука на вратата на Салих.
Той се изненада:
— Какво има?
— Искам да те опозная. Да разбера защо избра мен. Да знам кой си всъщност.
Той дълго я гледа. После кимна.
— Влез.
От този ден започнаха да пият чай заедно.
После — вечеря.
След това — присъствие на една „малка“ бизнес среща. После — на още една.
Алина не говореше много. Но когато го правеше — казваше точните думи.
— Имаш студен ум. Харесвам това, — каза той веднъж.
След няколко седмици ѝ подаде документ.
Официален договор. Подписан от адвокати.
— Ако ми родиш син, ще получиш всичко. Ако не — ще си тръгнеш. С пари. Без позор.
Алина разгледа документа.
После каза тихо:
— Искам да добавя нещо.
— Какво?
— Ако нещо ми се случи — този договор и всичките ми бележки отиват директно в международната преса.
Салих се втренчи в нея.
— Заплашваш ме?
— Предлагам равновесие. Ти искаш доверие. Предлагам и аз да имам сигурност.
Мълчание.
После той взе химикалката. Подписа.
Алина се прибра в стаята си.
Седна на леглото.
И се разплака. Но не от страх.
А защото вече беше играч.
И ако шейхът бе решил да я използва —
сега вече тя бе тази, която задаваше правилата.
Публикувано от Редакция „Кълвача Нюз“
Изпращайте ни вашите сигнали и снимки по всяко време на имейл bgnewsmedia@gmail.com
We improve our products and advertising by using Microsoft Clarity to see how you use our website. By using our site, you agree that we and Microsoft can collect and use this data. Our